Защо го използваме?
От secteam
Раздел 1.10.32 от „De Finibus Bonorum et Malorum“, написана от Цицерон през 45 г. пр.н.е.
„Но за да разберете откъде произхожда цялата тази заблуда, която възхвалява удоволствието и оправдава болката, ще разкрия цялата истина и ще обясня онова, което е било казано от този откривател на истината и, така да се каже, архитект на блажения живот. Никой, всъщност, не презира, мрази или избягва самото удоволствие, защото то е удоволствие, а защото големи страдания последват онези, които не знаят как разумно да го преследват. Никой също така не обича, не търси и не желае самата болка, само защото е болка, а защото понякога се случват такива моменти, в които чрез труд и болка човек търси голямо удоволствие. Защото, за да се спрем на най-малкото, кой от нас би понесъл уморителната тренировка на тялото, освен ако не извлече някаква полза от нея? И кой би осъдил справедливо онзи, който иска да бъде в това удоволствие, без да понесе никакви неприятности, или онзи, който бяга от болката, за да не изпита никакво удоволствие?“
Превод от 1914 г. от Х. Ракъм
„Но трябва да ти обясня как се е зародила цялата тази погрешна представа за осъждането на удоволствието и възхваляването на болката, и ще ти дам изчерпателен преглед на системата, както и ще разясня истинските учения на великия изследовател на истината, на главния строител на човешкото щастие. Никой не отхвърля, не мрази или не избягва удоволствието само по себе си, защото е удоволствие, а защото онези, които не знаят как да го преследват разумно, се сблъскват с последствия, които са изключително болезнени. Нито пък има някой, който обича, преследва или желае да изпита болката сама по себе си, защото е болка, а защото понякога възникват обстоятелства, при които трудът и болката могат да му донесат голямо удоволствие. Да вземем един тривиален пример: кой от нас някога се заема с изтощителни физически упражнения, освен за да извлече някаква полза от тях? Но кой има право да упреква човек, който избира да се наслади на удоволствие, което няма досадни последствия, или такъв, който избягва болка, която не води до никакво удоволствие?“
Раздел 1.10.33 от „De Finibus Bonorum et Malorum“, написана от Цицерон през 45 г. пр.н.е.
„Ние обвиняваме и с основателна омраза презираме онези, които, подмамени от настоящите удоволствия, са заслепени от алчността си и не предвиждат какви болки и неприятности ще трябва да понасят; същата вина носят и онези, които се отказват от задълженията си поради слабост на духа, тоест бягство от труда и страданията. Разграничаването на тези неща е лесно и бързо. Защото в свободното време, когато имаме пълната свобода да избираме и нищо не ни пречи да правим това, което ни доставя най-голямо удоволствие, всяко удоволствие трябва да се приема, а всяка болка – да се отблъсква. В някои моменти обаче, било то поради задължения или поради необходимост, често се случва така, че удоволствията трябва да бъдат отхвърлени, а неприятностите – да бъдат понесени. Ето защо мъдрият човек трябва да избира между тях така, че или да отхвърля по-големи удоволствия, за да постигне други, или да отблъсне по-тежките страдания, като ги понася.“